Бъдни вечер-един от най-светлите християнски празници

Християнският свят почита Бъдни вечер – един от най-светлите празници. Чества се семейно, всички се събират в очакване на раждането на Божия син – Исус Христос. Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, на огнището.

Християнският празник, който предшества раждането на Христос, у нас наричаме още „Малка Коледа“, „Суха Коледа“, „Детешка Коледа“ или по-рядко – „Мали Божич“ и „Крачун“. На празничната трапеза има само постни ястия – обреден хляб, наречен „Боговица“, „Богова пита“, „Божичник“, „вечерник“, „светец“ или „харман“. Според поверията той е замесен с „мълчана вода“, като брашното е пресято през три сита. Върху трапезата се нареждат нечетен брой гозби – 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сарми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.

Вечерята започва с прекадяването на трапезата, а после и на дома, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

На Бъдни вечер завършват и 40-дневните Коледни или Рождественски пости.