Православната църква почита паметта на Атанасий Велики, а в превод от гръцки „Атанас“ означава „безсмъртен“. Вярва се, че на Атансовден идва краят на зимата.
Според различни източници, едва на 23, Атанасий е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това придобива епископски сан.
В народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“, затова и празникът е известен и като Среди зима.
На този ден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Нася, Ася, Настя, Таньо, Живко, Живка, Тина, Танко и др.